Бунтовете за вода са последната форма на съпротива
Хрониката на митингите в България през най-новата ни история е съответно доказателство за какво тази страна е обречена да бъде ръководена от милиционерската школа в Симеоново, т.е. да седи бедна, гладна, безводна, одимена и зарината с отпадъци, добродушно очаквайки естествения си край. Накратко - тъй като обществото ни дотам е дезинтегрирано, по този начин се е разпаднало, че безусловно не може да се приказва за обща отбрана на ползи, за обща опозиция против клетата ни орис.
До тези мисли може да стигнете, в случай че гледате митингите към пернишките несгоди - породени не от някакви непреодолими естествени бедствия, а от вече
пословичната управленска несръчност
Перник живее в тъп анекдот, всички са наясно с това. Властта първо споделяше на перничани, че няма проблем, след това признаваше, че има проблем, само че тя няма безусловно нищо общо с него, по-късно казусът почна да бъде решаван с доста тъпи ограничения (да се отклонят поточетата от Витоша към язовир " Студена " ), а най-после беше фиктивен величествен проект, включващ водната инфраструктура на София. Перничани бързо решиха, че в случай че не престават добродушно да чакат държавното управление да свърши работа, най-после ще би трябвало да пият вода от дъното на язовира, където волно живеe ешерихия коли, а в случай че им докарат за 35 дни вода от 120 км по тръби, които към този момент не съществуват, най-после тази вода ще влезе отново в система, която е пробита като швейцарско сирене.
И перничани оповестиха протест. В София пристигнаха няколкостотин души, желаеха оставката на държавното управление, повикаха ядосано и си потеглиха, с цел да дойдат отново. Нито софиянци, нито главните политически сили се включиха в този митинг, водени може би от остапбендеровската мисъл: " Спасението на давещите се е дело на самите давещи се ".
Два дни по-късно, вместо перничани да продължат митинга в София, както дадоха обещание, се радикализираха момчетата на Костадин Костадинов от " Възраждане " - знаете, сбиха се с служителите на реда на входа на Министерство на регионалното развитие, бяха обгазени и така нататък Яхнаха митинга - може и по този начин да се каже.
И тогава
бе достигната обичайна точка на разпад
Вместо да стачкуват, хората започнаха да се губят в диспути - що е то достоверен митинг и имаме ли изобщо право да чупим вратите на министерствата, вместо под строй безшумно да делегираме правата си на тези хора от Симеоновската школа.
Всъщност казусът в Перник не е проблем единствено на Перник, той е народен проблем и всеки митинг в поддръжка на Перник е достоверен. Перник бедства, само че най-малко три огромни населени места към този момент оповестиха, че са пред рецесия, а положението на водопроводната мрежа в страната е толкоз тежко, че загуби от 60-80% се одобряват като нещо обикновено и се калкулират в сметките.
Това не е безопасен проблем. Не единствено тъй като водата ни е нужна, с цел да поддържаме някаква форма на живот, само че и тъй като първите огромни митинги у нас - през февруари 2013 година, стартираха по сходен мотив - против високите сметки за ток, след това ескалираха като митинг против монополите и най-после приключиха като протест против политическата система. Онези напълно достоверни митинги се водеха от Благоевград до Варна. Първо палеха сметки за ток, след това палеха коли на ЕРП-тата, а най-после замеряха със снежни топки министъра на стопанската система Делян Добрев, който се криеше по улиците, с цел да не го бият.
През всичките тези години имаше единствено още един случай, в който
цялата страна откри мощ да стачкува дружно
- на 14 юни 2013 година против избора на Делян Пеевски за началник на ДАНС. ДАНСwithme. Нито един различен случай!
Бунтът предполага общност, а у нас редовно бе смазвана всякаква концепция за общественост. Никога тук не се е търсело единение в многообразието, постоянно акцентът е падал върху спецификата, върху различността - оттова мъчно се извежда народен проблем, въпрос, който визира всички хора. Тази форма на водене на разговор е подарък за всяка власт. Когато Борисов падна на 19 февруари 2013 година, протестът продължи още известно време - и това беше антисистемен протест, протест против цялата политическа класа. После се заприказва, че желанието за удар по системата е безсмислено, тъй като никой не предлага опция. Накрая бе внушено, че протестът обслужва " комунистите ", които са го узурпирали за своите партийни цели.
Всички бяха против Пеевски. Ден по-късно обаче потеглиха внушенията, че левите не би трябвало да бъдат допускани до протеста срещу Пеевски, откакто той бе номинация на кабинета " Орешарски ". Т.е. бе внушено, че в случай че си ляв, не може да имаш гражданска позиция по случая. След това от придвижването бяха натирени неорганизираните десни, по-късно - непоследователните десни. Така един обективен митинг против задкулисието загуби мощния си старт, последователно бе маргинализиран и най-после отново върна Борисов на власт.
Разпадът на тези два митинга изигра толкоз отрицателна роля върху здравия разсъдък, колкото загубите във войните при започване на XX век върху българското себеуважение. Няма власт, която не мечтае за такова разпаднало се общество.
От този миг ние не вършим нищо дружно
Ако десните стачкуват против Борисов, левите не са на улицата. Ако левите борят парламентарно кабинета, те не могат да разчитат на извънпарламентарна поддръжка. При митингите на десните против избора на Иван Гешев за основен прокурор левите брояха мухите. Ако кабинетът нулира бизнеса на Васил Божков - и левите, и десните са удовлетворени.
Нещо по-лошо. Ако Перник има проблем с водата, това изобщо не визира народа от Бургас и Варна... Емпатия ли? И щом Костадинов се пробва да яхне митинг, ние не участваме - Перник да се оправя.
Дотам се докарахме. Някои през днешния ден имат вяра, че към момента са вероятни протести, само че единствено местни. Не имам вяра и в това. Разбиването на общността е подсилено от дълбоката религия, че страната постоянно печели, че тя е мощна, а хората са слаби, че демокрацията е построена върху решенията на властимащите, а не върху волята на суверена - и тем сходни дивотии.
Всъщност е тъкмо противоположното.
Демокрацията е построена върху правото на протест
Едно време, когато са се наливали основите на актуалната народна власт, Лафайет и Мирабо написали в Декларацията за правата на индивида и жителя следното: " Когато държавното управление нарушава правата на хората, протестът на народа или на обособени елементи от него е свещено право и най-спешно обвързване ". Преди тях Джеферсън обяснил, че „ Дървото на свободата от време на време би трябвало да бъде поливано с кръвта на патриоти и тирани “, а в Декларацията за независимостта бащите на нацията написали, че в случай че един " народ е заплашен да бъде подложен под властта на един безспорен абсолютизъм, то тогава негово право и негово обвързване са да отхвърли сходно ръководство и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност ". Бунтът е обвързване! Нещо повече, надалеч преди да има народна власт, е имало така наречен маджарски закон, Golden Bull или jus resistendi, в който се приказва за правото на опозиция против краля.
Тези диспути са ни подминали. Тези епохи сме ги пропуснали. За нас протестиращият човек не е хубав. Той е чапкънин, лидер на банда (Каравелов за Ботев през 1875 г.), а сходни диспути са били мотив за вдъхновение на паразитиращи псевдоелити. Затова всичко тук е обърнато с главата надолу. Затова не е чудно, че в Перник няма вода. Чудно е, че изобщо има някакъв митинг. Със сигурност обаче протестите за вода, колкото и да са налични, са някаква последна форма на опозиция. След това ще разчитаме единствено на едно - хората от Симеоновската школа сами да върнат властта на народа.
До тези мисли може да стигнете, в случай че гледате митингите към пернишките несгоди - породени не от някакви непреодолими естествени бедствия, а от вече
пословичната управленска несръчност
Перник живее в тъп анекдот, всички са наясно с това. Властта първо споделяше на перничани, че няма проблем, след това признаваше, че има проблем, само че тя няма безусловно нищо общо с него, по-късно казусът почна да бъде решаван с доста тъпи ограничения (да се отклонят поточетата от Витоша към язовир " Студена " ), а най-после беше фиктивен величествен проект, включващ водната инфраструктура на София. Перничани бързо решиха, че в случай че не престават добродушно да чакат държавното управление да свърши работа, най-после ще би трябвало да пият вода от дъното на язовира, където волно живеe ешерихия коли, а в случай че им докарат за 35 дни вода от 120 км по тръби, които към този момент не съществуват, най-после тази вода ще влезе отново в система, която е пробита като швейцарско сирене.
И перничани оповестиха протест. В София пристигнаха няколкостотин души, желаеха оставката на държавното управление, повикаха ядосано и си потеглиха, с цел да дойдат отново. Нито софиянци, нито главните политически сили се включиха в този митинг, водени може би от остапбендеровската мисъл: " Спасението на давещите се е дело на самите давещи се ".
Два дни по-късно, вместо перничани да продължат митинга в София, както дадоха обещание, се радикализираха момчетата на Костадин Костадинов от " Възраждане " - знаете, сбиха се с служителите на реда на входа на Министерство на регионалното развитие, бяха обгазени и така нататък Яхнаха митинга - може и по този начин да се каже.
И тогава
бе достигната обичайна точка на разпад
Вместо да стачкуват, хората започнаха да се губят в диспути - що е то достоверен митинг и имаме ли изобщо право да чупим вратите на министерствата, вместо под строй безшумно да делегираме правата си на тези хора от Симеоновската школа.
Всъщност казусът в Перник не е проблем единствено на Перник, той е народен проблем и всеки митинг в поддръжка на Перник е достоверен. Перник бедства, само че най-малко три огромни населени места към този момент оповестиха, че са пред рецесия, а положението на водопроводната мрежа в страната е толкоз тежко, че загуби от 60-80% се одобряват като нещо обикновено и се калкулират в сметките.
Това не е безопасен проблем. Не единствено тъй като водата ни е нужна, с цел да поддържаме някаква форма на живот, само че и тъй като първите огромни митинги у нас - през февруари 2013 година, стартираха по сходен мотив - против високите сметки за ток, след това ескалираха като митинг против монополите и най-после приключиха като протест против политическата система. Онези напълно достоверни митинги се водеха от Благоевград до Варна. Първо палеха сметки за ток, след това палеха коли на ЕРП-тата, а най-после замеряха със снежни топки министъра на стопанската система Делян Добрев, който се криеше по улиците, с цел да не го бият.
През всичките тези години имаше единствено още един случай, в който
цялата страна откри мощ да стачкува дружно
- на 14 юни 2013 година против избора на Делян Пеевски за началник на ДАНС. ДАНСwithme. Нито един различен случай!
Бунтът предполага общност, а у нас редовно бе смазвана всякаква концепция за общественост. Никога тук не се е търсело единение в многообразието, постоянно акцентът е падал върху спецификата, върху различността - оттова мъчно се извежда народен проблем, въпрос, който визира всички хора. Тази форма на водене на разговор е подарък за всяка власт. Когато Борисов падна на 19 февруари 2013 година, протестът продължи още известно време - и това беше антисистемен протест, протест против цялата политическа класа. После се заприказва, че желанието за удар по системата е безсмислено, тъй като никой не предлага опция. Накрая бе внушено, че протестът обслужва " комунистите ", които са го узурпирали за своите партийни цели.
Всички бяха против Пеевски. Ден по-късно обаче потеглиха внушенията, че левите не би трябвало да бъдат допускани до протеста срещу Пеевски, откакто той бе номинация на кабинета " Орешарски ". Т.е. бе внушено, че в случай че си ляв, не може да имаш гражданска позиция по случая. След това от придвижването бяха натирени неорганизираните десни, по-късно - непоследователните десни. Така един обективен митинг против задкулисието загуби мощния си старт, последователно бе маргинализиран и най-после отново върна Борисов на власт.
Разпадът на тези два митинга изигра толкоз отрицателна роля върху здравия разсъдък, колкото загубите във войните при започване на XX век върху българското себеуважение. Няма власт, която не мечтае за такова разпаднало се общество.
От този миг ние не вършим нищо дружно
Ако десните стачкуват против Борисов, левите не са на улицата. Ако левите борят парламентарно кабинета, те не могат да разчитат на извънпарламентарна поддръжка. При митингите на десните против избора на Иван Гешев за основен прокурор левите брояха мухите. Ако кабинетът нулира бизнеса на Васил Божков - и левите, и десните са удовлетворени.
Нещо по-лошо. Ако Перник има проблем с водата, това изобщо не визира народа от Бургас и Варна... Емпатия ли? И щом Костадинов се пробва да яхне митинг, ние не участваме - Перник да се оправя.
Дотам се докарахме. Някои през днешния ден имат вяра, че към момента са вероятни протести, само че единствено местни. Не имам вяра и в това. Разбиването на общността е подсилено от дълбоката религия, че страната постоянно печели, че тя е мощна, а хората са слаби, че демокрацията е построена върху решенията на властимащите, а не върху волята на суверена - и тем сходни дивотии.
Всъщност е тъкмо противоположното.
Демокрацията е построена върху правото на протест
Едно време, когато са се наливали основите на актуалната народна власт, Лафайет и Мирабо написали в Декларацията за правата на индивида и жителя следното: " Когато държавното управление нарушава правата на хората, протестът на народа или на обособени елементи от него е свещено право и най-спешно обвързване ". Преди тях Джеферсън обяснил, че „ Дървото на свободата от време на време би трябвало да бъде поливано с кръвта на патриоти и тирани “, а в Декларацията за независимостта бащите на нацията написали, че в случай че един " народ е заплашен да бъде подложен под властта на един безспорен абсолютизъм, то тогава негово право и негово обвързване са да отхвърли сходно ръководство и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност ". Бунтът е обвързване! Нещо повече, надалеч преди да има народна власт, е имало така наречен маджарски закон, Golden Bull или jus resistendi, в който се приказва за правото на опозиция против краля.
Тези диспути са ни подминали. Тези епохи сме ги пропуснали. За нас протестиращият човек не е хубав. Той е чапкънин, лидер на банда (Каравелов за Ботев през 1875 г.), а сходни диспути са били мотив за вдъхновение на паразитиращи псевдоелити. Затова всичко тук е обърнато с главата надолу. Затова не е чудно, че в Перник няма вода. Чудно е, че изобщо има някакъв митинг. Със сигурност обаче протестите за вода, колкото и да са налични, са някаква последна форма на опозиция. След това ще разчитаме единствено на едно - хората от Симеоновската школа сами да върнат властта на народа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ